Един ден приятелят ми си правеше някякъв дребен ремонт в къщи, а аз се мотаех около него. По едно време, четири-годишната му дъщеря се появи отнякъде с една чаена чашка, и го помоли да си играят на чаено парти. Той отпи от студената вода в чашата и каза, „Мерси“. Тя се усмихна и изчезна. След две минути тя пак цъфна с чашка вода, която той изпи веднага. След още две-три чашки „чай“, приятелят ми я запита, „Откъде се взема всичкият този страхотен чай, миличка?“
Тя го заведе в банята и посочи тоалетната чиния…

Бил, Джим, и Скот били в командировка. Настанили ги на един от горните етажи в седемдест и пет етажен небостъргач.
След като през целия ден били заети с различни срещи и семинари, съвсем изтощени, тръгнали да отпочинат в хотелския си апартамент. За нещастие се оказало, че асансьорите в хотела са повредени. Бил предложил на другите двама да облекчат монотонното изкачване на стълбите, като си разказват смешни и тъжни истории по пътя. Бил разказвал смешни истории докато изкачвали на почивки стълбите. След като стигнали трийсет и петия етаж, Скот очевидно изведнъж се разтревожил, и казал: „Дойде ред на тъжните истории. Първо ще ви разкажа най-тъжната – май съм забравил ключа за апартамента в колата.“

Капитан пътува в открито море с екипажа си по опасен маршрут, известен с чести пиратски нападения. Чува се вик: „Един вражески кораб на хоризонта!“
Капитанът казва на един от приближените си: „Донесете ми червената риза!“
След като спечелили битката, приятелят му го попитал защо е настоял да облече червената риза. Капитанът отвърнал: „Защото ако ме бяха простреляли, екипажът нямаше да забележи кръвта, и щеше да продължи да се бие“.
На следващия ден отново се чува вик: “ Десет вражески кораба на хоризонта!“
Капитанът, изплашен, прошепва тихо на приятеля си:“ Донеси ми кафявите панталони“…

Трима нещастници попаднали на необитаем остров след корабокрушение. След като прекарали там доста време, хванали златната рибка. Всеки имал право на едно желание. Първият, без да се колебае, пожелал веднага да се махне от омразния остров и да се прибере у дома. Желанието му се изпълнило веднага. Вторият си пожелал същото. Разбира се, желанието му се сбъднало начаса. Дошъл редът на последния. Той се почесал по главата и казал:“ Много съм самотен. Иска ми се приятелите ми да се върнат при мен.“

Едно момченце влиза в бръснарница. Бръснарят прошепва на клиента, когото подстригва в момента:“ Това е най-тъпото хлапе на света. Само гледай и ще ти докажа.“ Бръснарят хваща банкнота от 1 долар в едната си ръка , а в другата слага четвърт долар, а след това пита хлапето: „Коя ръка избираш, синко?“ Момчето взема четвърт долар и излиза.
„Какво ти казах?“ – казва бръснарят – „Никога няма да се научи.“ След малко клиентът излязъл от бръснарницата и срещнал момчето на улицата. Попитал го защо не е взело целия долар. Момчето, което ближело сладолед с наслада, отговорило:“Ако дори един път взема долара, играта ще свърши, нали така?“

This entry was posted on сряда, декември 16th, 2009 at 20:31 and is filed under Празни приказки. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.