Един ден приятелят ми си правеше някякъв дребен ремонт в къщи, а аз се мотаех около него. По едно време, четири-годишната му дъщеря се появи отнякъде с една чаена чашка, и го помоли да си играят на чаено парти. Той отпи от студената вода в чашата и каза, „Мерси“. Тя се усмихна и изчезна. След две минути тя пак цъфна с чашка вода, която той изпи веднага. След още две-три чашки „чай“, приятелят ми я запита, „Откъде се взема всичкият този страхотен чай, миличка?“
Тя го заведе в банята и посочи тоалетната чиния…

Бил, Джим, и Скот били в командировка. Настанили ги на един от горните етажи в седемдест и пет етажен небостъргач.
След като през целия ден били заети с различни срещи и семинари, съвсем изтощени, тръгнали да отпочинат в хотелския си апартамент. За нещастие се оказало, че асансьорите в хотела са повредени. Бил предложил на другите двама да облекчат монотонното изкачване на стълбите, като си разказват смешни и тъжни истории по пътя. Бил разказвал смешни истории докато изкачвали на почивки стълбите. След като стигнали трийсет и петия етаж, Скот очевидно изведнъж се разтревожил, и казал: „Дойде ред на тъжните истории. Първо ще ви разкажа най-тъжната – май съм забравил ключа за апартамента в колата.“

Капитан пътува в открито море с екипажа си по опасен маршрут, известен с чести пиратски нападения. Чува се вик: „Един вражески кораб на хоризонта!“
Капитанът казва на един от приближените си: „Донесете ми червената риза!“
След като спечелили битката, приятелят му го попитал защо е настоял да облече червената риза. Капитанът отвърнал: „Защото ако ме бяха простреляли, екипажът нямаше да забележи кръвта, и щеше да продължи да се бие“.
На следващия ден отново се чува вик: “ Десет вражески кораба на хоризонта!“
Капитанът, изплашен, прошепва тихо на приятеля си:“ Донеси ми кафявите панталони“…

Трима нещастници попаднали на необитаем остров след корабокрушение. След като прекарали там доста време, хванали златната рибка. Всеки имал право на едно желание. Първият, без да се колебае, пожелал веднага да се махне от омразния остров и да се прибере у дома. Желанието му се изпълнило веднага. Вторият си пожелал същото. Разбира се, желанието му се сбъднало начаса. Дошъл редът на последния. Той се почесал по главата и казал:“ Много съм самотен. Иска ми се приятелите ми да се върнат при мен.“

Едно момченце влиза в бръснарница. Бръснарят прошепва на клиента, когото подстригва в момента:“ Това е най-тъпото хлапе на света. Само гледай и ще ти докажа.“ Бръснарят хваща банкнота от 1 долар в едната си ръка , а в другата слага четвърт долар, а след това пита хлапето: „Коя ръка избираш, синко?“ Момчето взема четвърт долар и излиза.
„Какво ти казах?“ – казва бръснарят – „Никога няма да се научи.“ След малко клиентът излязъл от бръснарницата и срещнал момчето на улицата. Попитал го защо не е взело целия долар. Момчето, което ближело сладолед с наслада, отговорило:“Ако дори един път взема долара, играта ще свърши, нали така?“

Всеизвестно е, че от няколко десетилетия насам модата, особено висшата мода, е в нежни мъжки ръце – ръцете на „артисти“ като Alexander McQueen, Calvin Klein, Christian Dior, Cristobal Balenciaga, Domenico Dolce, Giancarlo Giammetti, Giorgio Armani, Norman Hartnell, Rudi Gernreich, Stefano Gabbana, Valentino Garavani, Yves Saint Laurent… и мноооооого още техни „сестри“. А ние, простосмъртните, сме им в „ръчичките“ отвсякъде – защото днес е трудно дори работа да си намериш, без да си поне донякъде „фешън“ – т.е. дори благоденствието на дечицата ни зависи от тях… Може да си кажете, че това виждане е пресилено, но за мен не е така. За мен има мощна гей пропаганда в модната индустрия, която набира скорост и все по-малко пречки има по пътя и.

Все по-често „жените“ – в кавички, защото те нерядко са деца на 14-15 години – които се фръцкат по модните подиуми, изглеждат така, сякаш са се друсали няколко дена подред, скъсали са се да повръщат, а след това някой ги е пребил до такава степен, че да изглеждат на ръба между живота и смъртта. Те са кокалести, без женствени форми – почти без ханш и бюст, а гримът им би бил гордост за всяко зомби или вамп. Чертите на лицата им, както и мускулатурата им, са подчертано мъжествени. Подбират ги, сякаш за да изплюят в лицата ни нещо като: „ето това са жените – антисекси, противни за гледане, тъпи дегенерати, и въобще отвратителни“.

От друга страна при мъжете властва модата на оскубаните вежди, обезкосмените тела, боядисаните коси и изсухлените гащи – от това не лъха на мъжественост и сила. Сякаш изпразнени от съдържание,  гримирани и приличащи на някакви странни палячовци, вместо да бъдат насърчавани да поемат отговорности, от тях сякаш се очаква да прекарват все повече време по козметици и фризьори, да влагат парите си вместо, например, в създаване на семейство, в бижута и маркови дрехи.

Затова не е чудно, че децата, които силно се влияят от света на модата, особено в пубертета, губят почва под краката си – объркват се, намразват телата, с които са надарени, чувстват се аутсайдери, ако са по-пълнички, или по-нестандартни, изгубват самочувствие и самоуважение, поддават се на депресия…, срамуват се от приятелчетата си, ако те са по-смотани…

Може би, макар и малко встрани от темата, но във връзка с объркания свят, в който живеят тези деца, да хвърлим поглед и към медиите. Гейовете са превзели и тази територия – на който и канал да превключиш, виждаш обратни – децата започват да приемат това за нещо нормално, съвсем ОК, което даже е готино, някакъв модел за подражание… Докъде ще се стигне, не знам,  но ме е страх… Имам син.

Ето го и него – Бойко, президентът на света.

Мисля, че няма нужда от коментари.

…сърцето ми плаче…

Като старо пиано

В средата на сцената

Пред празната зала

Сърцето ми плаче

Като новородено бебе

Борещо се за въздух

Не мога да спя

Защото то ме събужда

Плачейки

Сърцето ми плаче

Без теб

За теб