Всеизвестно е, че от няколко десетилетия насам модата, особено висшата мода, е в нежни мъжки ръце – ръцете на „артисти“ като Alexander McQueen, Calvin Klein, Christian Dior, Cristobal Balenciaga, Domenico Dolce, Giancarlo Giammetti, Giorgio Armani, Norman Hartnell, Rudi Gernreich, Stefano Gabbana, Valentino Garavani, Yves Saint Laurent… и мноооооого още техни „сестри“. А ние, простосмъртните, сме им в „ръчичките“ отвсякъде – защото днес е трудно дори работа да си намериш, без да си поне донякъде „фешън“ – т.е. дори благоденствието на дечицата ни зависи от тях… Може да си кажете, че това виждане е пресилено, но за мен не е така. За мен има мощна гей пропаганда в модната индустрия, която набира скорост и все по-малко пречки има по пътя и.
Все по-често „жените“ – в кавички, защото те нерядко са деца на 14-15 години – които се фръцкат по модните подиуми, изглеждат така, сякаш са се друсали няколко дена подред, скъсали са се да повръщат, а след това някой ги е пребил до такава степен, че да изглеждат на ръба между живота и смъртта. Те са кокалести, без женствени форми – почти без ханш и бюст, а гримът им би бил гордост за всяко зомби или вамп. Чертите на лицата им, както и мускулатурата им, са подчертано мъжествени. Подбират ги, сякаш за да изплюят в лицата ни нещо като: „ето това са жените – антисекси, противни за гледане, тъпи дегенерати, и въобще отвратителни“.
От друга страна при мъжете властва модата на оскубаните вежди, обезкосмените тела, боядисаните коси и изсухлените гащи – от това не лъха на мъжественост и сила. Сякаш изпразнени от съдържание, гримирани и приличащи на някакви странни палячовци, вместо да бъдат насърчавани да поемат отговорности, от тях сякаш се очаква да прекарват все повече време по козметици и фризьори, да влагат парите си вместо, например, в създаване на семейство, в бижута и маркови дрехи.
Затова не е чудно, че децата, които силно се влияят от света на модата, особено в пубертета, губят почва под краката си – объркват се, намразват телата, с които са надарени, чувстват се аутсайдери, ако са по-пълнички, или по-нестандартни, изгубват самочувствие и самоуважение, поддават се на депресия…, срамуват се от приятелчетата си, ако те са по-смотани…
Може би, макар и малко встрани от темата, но във връзка с объркания свят, в който живеят тези деца, да хвърлим поглед и към медиите. Гейовете са превзели и тази територия – на който и канал да превключиш, виждаш обратни – децата започват да приемат това за нещо нормално, съвсем ОК, което даже е готино, някакъв модел за подражание… Докъде ще се стигне, не знам, но ме е страх… Имам син.
